Какво правят учителите по време на летните лагери

Лазарина Иванова беше учителка цял живот в основното училище в Търговище. Наближаваше петдесетте, но все още не се даваше на младите колежки. Тичаше като младо момиче по класните стаи и участваше във всички извънучилищни дейности, които можеше да си въобрази човек. Всяко лято водеше и деца на лагер на морето. И тази година Лазарина събра група от 20 деца и заедно с две колежки заминаха за Равда за две седмици. По цял ден учениците търчаха по плажа, а вечер след като си легнеха, учителките се отдаваха на играта на белот и домашната ракия. Тази година в комплекса имаше доста групи в началото на август и Лазарина се запозна с господин Петров. Учител по физика в столично училище. Интелигентен, учтив, приказлив. Двамата бързо си допаднаха и завързаха приятелство. И двамата бяха женени, но Петров убеди Лазарина, че еднократните забежки на морето и то на тяхната възраст са дори полезни за здравето. Започнаха тайно да се виждат вечер. Лазарина се беше понаконтила. Купи си ново бельо и къса рокля. Макар и да не беше първа младост тялото й бе слабо и стройно, а на тъмно никой не виждаше бръчките и едва ли би й дал повече от 35 години. С Петров отиваха в една крайбрежна дискотека по далеч от комплекса, за да не ги познае някой. По пътя мъжът отби край пътя и изгаси колата.


-Иванова, да починем малко тук, а?, засмя се Петров.
-Щом се налага, изхъмка Лазарина.
Петров не губи време. Бръкна под роклята и загали бедрата й. Лазарина го прегърна и пое горещите му устни. Мъжът беше строен и мускулест. Като махнеше очилата си личеше, че няма 30 години. Зацелува я страстно, спусна се по шията й, стигна до деколтео, като дръпна по раменете й тънките презрамки на черната рокля. Стисна в шепи двете пълни, меки гърди и зарови глава между тях. Тясното пространство в купето на колата се изпълни с въздишки и охкания. Лазарина беше стиснала в длан пениса на Петров през плата на тънкия му панталон. Разтриваше нежно пакета му, докато с другата ръка галеше косите му. По някое време се озоваха голи на задната седалка. Лазарина се наведе и пое младия член в уста. Засмука леко, плъзна се по цялата дължина. Върна се до върха и заигра с език по главата, докато дланите й разтриваха ствола и топките. Изведнъж засмука силно, правейки вакум около зачервения хуй на мъжа, при което Петров ахна и се изпъна към нея.
Петрова вдигна глава и прошепна:
-Всяко действие си има противодействие, нали господин физик?
Наведе се и отново засмука хуя му. Петров тласкаше бедра срещу топлата уста на жената. Надървен до болка, той я дръпна към себе си. Натисна я на седалката и свали бикините й. Погали с език корема й, пъхна език в пъпа, докато с ръка изследваше гънките на нейната путка. Тя вече беше влажна и тръпнеща. Пъхна един пръст в нея и го завъртя леко. Лазарина се натисна към него. Петров се намести върху нея, като я разкрачи, слагайки краката й на раменете си. Заби хуя си в нея и за негова изненада прохода й беше тесен и го обхващаше здраво в нежната си и мокра хватка. Започна да навлиза и излиза от нея в ускоряващ се ритъм, докато Лазарина стискаше раменете му, забила дългия си маникюр. Жената изви гръб, задъха се и когато започна сама да търка клитора си, не издържа дълго. Свърши със стон. Петров усети как тялото й омекна и се поотпусна. Заблъска още по-бързо, докато не изля топла бяла струя в нея. Не се притесняваше, понеже тя беше на възраст и вече нямаше как да стане някоя деветмесечна беля.
След като полежаха на седалката, за да успокоят дишането си, Иванова извади мокри кърпи и се почистиха. Усмихнати тръгнаха към дискотеката. Беше доста известна и голяма. Имаше какви ли не хора вътре. От платени проститутки, до тежкари с кожени палта, въпреки жегата. При влизането Лазарина отиде в тоалетната да си оправи грима, а Петров се запъти към бара за питиета. В дамската тоалетна беше претъпкано. Млади момиченца жужаха като хор. Докато чакаше реда си, да се освободи някоя кабинка, до Лазарина застана млада жена. Огледа я и се засмя.
-Как е скъпа. Забавляваш ли се?
-Ъ, ъ, да, познаваме ли се?
-Не. Аз съм Камелия. Имаш ли си компания?
-Тук съм с един приятел.
-Супер, елате на нашата маса. Искаш ли нещо за стимул и отмора, малко да живнеш?
-Не разбирам…, измрънка Лазарина.
-Чакай, сега ще те оправя, отвърна другата жена.
Извади от джоба си малко пакетче, разви го и подаде на Лазарина лъскаво розово хапче.
-Изпий го, с това. – и й подаде бутилка с водка.
Лазарина я изгледа леко уплашено, но реши да пробва. Един път си е позволила. Глътна хапчето и заситни към мивката. Оправи си спиралата и червилото. Когато вдигна очи към огледалото от среща я гледаше непозната жена. Леко изчервена, очите й блестяха, гърдите й палаво напирха в деколтето. Дори косата й като че ли изглеждаше секси и искаща. Засмя се доволно като си представи Петров, но в това време Камелия я повлече навън. Седна на тяхната маса, като съвсем забрави Петров. В компанията бяха все младежи, а от самото начало Камелия заяви, че е нейна. Жената я прегръщаше и целуваше по врата, галеше гърба й. Един от младежите, май че се казваше Виктор също се присламчи и пусна ръка по крака на Лазарина.
-Ками, къде намери тази вкусна хапка, сподели я с нас.
-В никакъв случай, озъби му се Камелия.
-Как се казваш сладурано, – обърна се той към Иванова.
-Лазарина. – изгъгна тя, тъй като й се губеше гласа.
-Ох, ох, и името й е вълшебно – запляска с ръце Виктор.
На Лазарина и се губеха много часове. Смътно си спомняше как каза на Камелия, че иска да си ходи и къде е базата да я закара. По пътя май бяха спирали. В ума й се мяркаха странни образи. Камелия и Виктор, които си играеха с тялото й. Виктор я чука май първо в устата, докато Камелия беше залепила уста върху вагината й. Нещо топло течеше между краката й. Виктор я чука и в путката и в дупето, докато самата тя ближеше между краката на Камелия. Спомни си и струйката кръв по шията и между гърдите си. Най-ярко помнеше упойващото удоволствие. Беше толкова интензивно и дълбоко, дори болката беше желана. Тялото й превърнало се в желе, жегата изпълваща вените й, сърцето й което звучеше в ушите и туптенето из цялото й тяло.
Петров не можа да намери Лазарина и реши, че си е тръгнала. Изпи няколко питиета и се метна на колата. Прибра се в базата и тръгна към стаята на Лазарина да се извини. Не беше сигурен, в коя точно е тя. Вмъкна се тихо и приседна на ръба на леглото. От чаршафа се подаваше само тъмка коса. Той я погали, съблече се и се пъхна гол при нея. Прегърна топлото телце и притисна пенис в дупето. Тя се размърда насън. Петров не чака, а се плъзна в меката плът, разтворил бузките й с ръка. Като я стискаше през корема я заклати леко, опрял се на лакът на една страна. Мнимата Лазарина не мърдаше, но това не попречи на Петров да ороси гънките й със сперма. Мъжът я целуна по темето и преди да се измъкне на пръсти видя, че това въобще не е Иванова, а някаква ученичка от нейната група. Миришеше силно на алкохол. Мъжът изтрезня на мига и си плю на петите. На бегом стигна своята стая, тръшна вратата и заключи.
На другия ден по обяд в стола Петров и Лазарина седяха на една маса. И двамата бяха с тъмни очила. Петров беше презеленял от махмурлук, потеше се и от страх, да не го хванат, че е спал с ученичката. Лазарина едвам мърдаше. Беше облякла потник с поло яка, за да скрие синините и двете малки дупки на врата си. Гледаха се без да продумват.
-Аз, за снощи, нали…, всичко ще си остане между нас Петров?
-Цяла вечер сме били заедно, нали знаеш. Пийнахме, хапнахме и се прибрахме колегиално, въздъхна Петров. Даже другата година, смятам да сменя базата. По на север май ще е по-добре.
-И аз мисля така. Тук стана много еднообразно. – вдигна вежди Лазарина и отпи от кафето си.