Mедицинска сестра Сестра Маруся Иванова

Маруся Иванова беше добра жена. Чаровна по своему, весела и обичлива. Дойде в България от Молдова да следва в Медицинския университет във Варна. Майка й все още имаше живи роднини в града и те помогнаха на младото момиче. Маруся като бесарабска българка без проблем получи гражданство, а след три години в университета се дипломира като медицинска сестра с отличие. Сега работеше в кардиологичното отделение на болница „Света Ана“ в града. Обичаше работата си, а и бялата престилка и прилягаше добре. Пациентите я обичаха, а и тя тях също, особено мъжете. Винаги се закачаше, подхвърляше по някоя палава реплика дори на най-тежките случаи. Санитарите я имаха за богиня, тъй като никога не се държеше високомерно с тях. Когато беше нощна смяна, макар и едва на 25 години тя обичаше да сяда с тях на чашка. И тази вечер в 21 часа Маруся позвъни на звънеца за отделението. След механичния звук вратата се отвори и тя влезе в коридора. Там се засече с Петрова от дневната смяна.

-Марусче, добре дошла. Онзи в осма стая е по-добре, няма нужда да се наблюдава постоянно, за трета има изписани болкоуспокояващи за един часа. Това е от мен. Лека смяна – помаха на вратата Петрова.

Маруся влезе с бодра крачка в стаята на сестрите. Видя, че тази вечер е сама. Захвърли палтото си на една кушетка и започна да разкопчава жилетката си. Остана по тънка памучна камизолка, бяла и прозрачна. В това време Гошо санитаря отвори вратата:

-Петрова, аа, ъъ, Иванова, подранила си. Извинявай.

-Няма нищо, Гоше, подгрявай ракията. Минавам на обиколка по стаите и идвам да пляснем едни карти с другите – усмихна се Маруся.

-Както кажеш, госпожице – засука мустак мъжът.

Маруся обиколи пациентите, като доста време се застоя във втора стая, където лежеше младичкия мъж, страдащ от порок на сърцето. Беше един такъв нежен и мил, блед и тънък. Маруся го галеше по косата и го успокояваше. Той уж ронеше сълзи, а главата му полека се намести върху гърдите на Маруся. Тя също се правеше, че не забелязва. Устата му намокри плата на бялата престилка върху едната й гърда и зърното взе да прозира. Болникът награби в ръка меката плът. Маруся се усмихна криво и го избута.

-Наистина ми е жал за теб, но стига толкова, нямаш сила за такива вълнения. – Дръпна строго одеялото до брадичката му и изгаси лампата, излизайки от стаята.

Маруся знаеше, че дефектът на сърцето му е нелечим и няма шанс да оживее повече от няколко години. Поклащайки ханш жената се насочи към стаята на санитарите. Открехна леко вратата и надникна. На ниска масичка се бяха събрали от нощната смяна. Гошо, Миро и Наско. Колежката им кака Пенка бе предпочела да поспи в съседната празна стя на отделението. Не че не знаеше какво става, ама се правеше на глуха и сляпа. И нея я прикриваха, когато крадеше марли и бинтове от отделението.

Маруся влезе в стаята и затвори. Приближи до мъжете и кокетно се облегна на единия от тях.

-А, Русче, сядай, донесъл съм от моята ракия – избълва Наско, явно вече почерпен.

Маруся седна и надигна на екс чашката. Изпи я до дъно и облиза устни. Наведе се и се овеси на врата на Миро, който беше най-млад. Нямаше и 40 още, но рано побелялата коса, го караше да изглежда на 60, докато не се вгледа човек по-добре в лицето му. Когато беше с нормални дрехи и не се изгърбваше даже изглеждаше много добре. Маруся знаеше неговите качества от първа ръка. Натисна се в него и допря устни в неговите. Зацелува го диво, облиза брадичката и част от врата му. Миро я стискаше между ръцете си, галеше гърба й, докато не успя да провре ръка между тях и стисна цицата й, през мокрото петно отпред на престилката. Маруся се задъха.

-Бързо скъпи, бързо, днес съм нетърпелива.

Миро я вдигна и с няколко крачки стигна до кушетката в ъгъла. Макар и изтърбушена, все още стоеше на три от колелцата си. Понякога с нея санитарите превозваха по-тежките вързопи с чаршафи.

Миро тръшна сестрата и започна да я съблича бързо. Остави я по бели чорапи, хванати с жартиери за тънък колан на кръста й. Махна гащияките, както и сутиена. Другите двама санитари и те гледаха от масата. Хилеха се и правеха коментари. Единият се пипаще между краката, но не тръгна към двойката. Без да се бави Миро изхлузи работния широк панталон по краката си, навирил хуй го подаде на Маруся. Тя го засмука жадно, като умираща в пустиня. Олигавен и надървил парчето, разкрачи Маруся и го заби в топлата й путка. Заблъска в нея, навътре, навън. Кушетката скърцаше на колелцата си. Маруся стенеше високо. Наско и Гошо също се приближиха. Единия я пипаше по гърдите. Щипеше и опъваше нагоре връхчето на едното й зърно. Другият си играеше с дългата й златиста коса. Навиваше я около юмрука си и я дърпаше, после я пускаше и я милваше. Миро качи краката й на раменете си и продължи да я дълбае. Гошо лигавеше гърдите й, докато Наско беше заврял ръка по пубиса й и се мъчеше да стисне клитора й. Маруся се разтресе цялата и получи оргазъм. Миро обаче имаше още желание в себе си. Обърна я и изкара помпичката за клизма от близкия шкаф.

-Беше ли послушна малката ми – плясна я той по дупето.

Маруся се разхили и завъртя дупе. Скоро маркучът беше в задния й отвор и я напълниха със сапунена вода. Гошо започна да я чука в устата, като се смееше, че така ще разтръска клизмата за по-добър ефект. Докато старчокът оплеска чаршафа с полутечна сперма, от гъза на Маруся се стичаха вадички сапунена вода. Миро я почисти и избърса. Намаза дупето й с олио и започна да прониква вътре. Първо с пръсти, после с накрайник от женски душ. Отворът зачервен и стегнат взе да поддава. Намаза и хуя си с масло и напъна яко. Хуя му хлътна вътре до средата. Главата му заора във вътрешностите й. Маруся пищеше като кон и искаше ракия. Наско й подаде цялото шише. Щом жената изгълта половината се кротна. Започна да се натиска и върти срещу Миро. Той я сграбчи за бедрата и започна силно и дълбоко да я лашка. Кушетката се местеше по пода наляво надясно, удари се в стената. Гошо се спусна и я хвана за единия край.

-Давай Миро, давай, изкърти я и за мен – шепнеше мъжът, докато гледаше как Маруся се извива вирнала гъз, а гърдите й се лушкат като зрели круши. Миро се напъна за последно и напълни дупката на Маруся със семе. Тръшнаха се да починат. Другите отидоха да проверят какво става из отделението. Всичко беше спокойно. Един по един заспаха. Кака Пенка събуди Маруся в пет часа, че един от пациентите звънял от един час и я вдигнал. Маруся хукна гола, само по жартиери. Стигна в стаята, но беше късно. Дядото с инфаркта, приет преди два дни беше заминал на последното си пътуване. Маруся му затвори очите, прекръсти го, че беше вярваща и го зави с едно одеяло. Тъкмо се тътреше по коридора към сестринската стая, да се облече, когато вратата в дъното на коридора се отвори и влезе доктор Симеонов. Маруся беше тайно влюбена в него откакто го видя за първи път. Той беше хирург и рядко идваше в тяхното отделение. Маруся разучи, че няма жена, дори приятелка не бяха виждали с него, а беше хубав мъж, току навършил трийсе, с пари и професия. Маруся се направи на скромна и се опита да прикрия голотата си. В стремежа си, така се извъртя, че да представи от най-добрата им страна и гърдите и краката си. Симеонов я погледна погнусено и закрачи по коридора без да я отрази по никакъв начин. Маруся вдигна вежди от учудване. Шмугна се в стаята и набързо се облече. Опъна чорапите си, приглади мантата и излезе. Зачуди се накъде ли е поел докторът. Нямаха спешно викане, той дядото си беше отишъл. Стигна до стаята на санитарите и се спря. Чуваше се шепот от вътре. Маруся надниква едва, едва. Нищо не видя и открехна още малко вратата. Нямаше никой на масата. Тя затвори вратата и отиде в стаята, където спеше кака Пенка.

-Къде са мъжете, ма ей – провикна се Маруся.

-А, гълъбче. Не ти ли стига за тази нощ. Миро има и други навлеци като теб.

-Какво, аз не съм навлек.

-Не си ама доктора е по-зле и от теб. И той си търси хуй и наш Миро нали не отказва. Вече трети път идва по раното да му изпъва карантиите. Не ви разбирам аз работите, не ги разбирам – замрънка кака Пенка и тръгна по коридора, а Маруся остана като гръмната насред стаята.