Изповедта на „малката”

Преди двадесетина години, в денят преди бракът ми преживях нещо. Нещо което никога не мога да забравя и често си го спомням и преживявам на сън. Излязох от домът на бъдещият ми съпруг. Той ме изпрати две преки и се върна. Оставаха ми около петнадесет метра до нас. Улицата е добре осветена, почти пред входа ме спря една жена. Попита ме за един адрес, посочих и на къде е и дори я изпратих, около десетина метра. Щом зави зад ъгъла се обърнах и тръгнах. Но стана нещо, някой ме хвана и постави нещо на носът и устата ми. Осъзнах се в някакъв локал. Бях на една маса, гола. Един доста едър мъж с маска ме приближи, беше гол. Направо ми разтвори краката и се засили да ми вкарва хуят си. Опитах се да се противопоставя, но ме хванаха доста ръце и някой ми каза: – Да не си шукнала! Само ще те чукаме и после си свободна. Не прави глупости, иначе си умряла! Започнаха да ми се редят, нямаха край. Имах чувството, че са цяла армия. Не ме биеха, бяха внимателни. Което от своя страна ме изненада. Единственото което правеха, ебяха ме по възможно най- нежният и приятен начин. Щом на този който е в мен му идваше, отстъпваше мястото на следващия, а той внимателно се освобождаваше орално. Някой предложи да ми правят sandwich. Но друг се противопостави с думите:
Дали ще и е приятно?
Това съвсем ме изненада. Зададох си въпроса- кои са тези мъже, къде съм? Толкова са мили и внимателни. Още след първия усетих, че ми е много приятно и подсъзнателно не исках да свършва. Чух в ухото си:
Нещо против да ти направим сандвич?
Отговорих механично, вероятно под хубавото усещане и нижещите се оргазми:
Добре!
Едва след като произнесох „добре” осъзнах смисълът на въпроса. Но беше вече късно. Никога не са ми правили сандвич. Ебали са ме всякак, вагинално, орално и анално. Имала съм няколко връзки епизодични и само две постоянни. И така, направиха ми първият сандвич. За мен беше нещо ново. В първият момент ми беше малко неудобно, но бързо адаптирах и ми бе много хубаво. След първият последва втори сандвич. Макар че привиквах, не ми бе комфортно и помолих да променим позата. Един от тях каза:
Предлагай ти, как ти е удобно.
Пак се изненадах, оставиха ми инициативата на мен. Нямах време за размисъл и казах:
Веднъж така, после може свита, с краката на раменете.
Идеята за тази поза ми дойде от честата поза с единият от постоянните ми любовници. Той ме научи и ми харесва. Лежа по гръб с вдигнати крака, притискам ги с ръце или ги поставям под мишниците си. Така дори дупето ми се повдига доста високо и той може да ползва и анално, и вагинално. Цялата тежест пада на част от гърбът и вратът ми. Усещането в мен е както при задна. Така ми се сменяха доста време. Учудващото за мен бе, че в нито един момент не се уплаших или ядосах. Всичко беше повече от перфектно. Искрено казано, наслаждавах се напълно на случката. Удоволствието ми бе неописуемо голямо. И дори си позволих да искам, кое как и така нататък. Бяха много мили, нежни и внимателни. Нямам представа колко е продължило. Но когато чух един да казва:
Хайде, стига и! Да може да се прибере в тях.
Стана ми гадно и едва не се развиках: – Не ме зарязвайте, искам още… След малко бях сама, нямаше и помен от други хора. Имах чувството, че съм сънувала. Надигнах се, намерих си дрехите. Нахлузих ги на две, на три и си тръгнах. Напускайки помещението се оказах само на сто метра от нас. Беше бившият салон коафюре на госпожа Де Шапю. Усетих малко дискомфорт при ходенето. Както се прибрах и се стоварих в леглото. На утрото мама ме събуди, беше около девет и половина. Отворих очи и се огледах. Очаквах да видя ебачите си, но не. Помислих си, че съм сънувала, но щом се надигнах усетих лека болка в бедрата и вратът. Целият ден премина без да осъзнавам какво върша. Мислите ми бяха в преживяното. Ходех като завеяна и непрекъснато ме подсещаха, какво да правя. Едва в късният след обед взех да идвам на себе си. Постепенно с времето адаптирах, но много често ме навестява носталгично този спомен.
Днес 6 май се навършват точно двадесет години от случката. Утре е годишнината от бракът ни. Седях гола в хола. Съпругът ми излезе рано и ще се прибере над вечер. Дъщерята още спеше, синът ми отиде с дядо си да търсят агнета някъде. Появи се майка ми. Тя е на 55, но е с вид на четиридесет годишна. Хубава путка- казва съпругът ми. А синът ни скоро ми подхвърли:
Мамо, ако си поискам от баба, дали ще ме зашлеви или ще ми пусне? Много е яка, не бих и простил.
Разсмях се на желанието му и казах:
Пробвай, може и да ти пусне.
Та мама ме завари в този вид, не се изненада, но не пропусна да отбележи:
Ааа, излязъл ти е късмета днес!
Защо, на теб не ти ли излезе днес? Завиждаш ми. Но не, днес никой не се сети за мен. Преди двадесет години на този ден преживях нещо прекрасно. Жалко, че не се повтори вече!
Не си ми казвала. Разкажи ми?
Не знам дали трябва да го споделям, до днес с никого не бях го споделяла. Не мислех и да го споделям. Телефонът се развъня. Беше съпругът ми. Обади се да ми съобщи, че се налагало да пътува до Франция и щял да се прибере утре. Съвсем ми се развали настроението. Майка ми взе да ме дрънка, но отказах да и разкажа. Постоя, видя че няма да проговоря и се спаси. Замина за Белгия. Стоях сама в салона, гола и мислех за онова преди двадесет години. Постепенно се възбудих, несъзнателно съм си зачовъркала путката. Така ме завари дъщеря ми с ръка в нея. Погледна ме закачливо и попита:
Забавляваш ли се? Нямаш ли играчки? Чакай да ти дам от моите.
Донесе ми една кутия пълна със секс играчки. Но те не ме касаеха. Инга ме попита, какво ми е. Не ми се говореше, но казах:
Нямам настроение. Предпочитам да остана сама.
След закуската ме попита дали може да отиде до вуйчо си. Разбира се, потвърдих. Очертаваше се да бъда сама до утре. Денят премина с доста принизено настроение, нямах самочувствие и където седнех мастурбирах. Това ме спаси от бяса, който постепенно ме обхващаше. Вечерта погледнах в телевизора, но нищо не ми допадна. Бях в отчайващо ниско настроение, така съм се унесла и заспала. По едно време усетих, че някой ме гали по корема и бедрото. Погледнах, но щорите бяха свалени, тъмно, посегнах към нощната лампа. Нямаше я. Хванах ръката която ме гали, не, нищо не ми говори. Освен това ми се стори, че ръцете са три. Една имах, която си играеше с клиторът ми, друга на корема и една която ми въртеше зърното на гърдата. Реших, че са поне двама. Помислих си, че сънувам, но ме сепнаха думите:
Помниш ли, тя харесваше сандвич? Да я опънем като тогава.
Усетих как мина ръката му по путката ми, вкара си пръста в мен и каза:
Тече, готова е.
Намести се и ми го вкара. Усетих друг над главата ми. Курът му ме галеше по челото, докато не се пренесе към устата ми. Не се двоумях и го налапах. Разменяха се известно време, после познатата ми любима поза и хоп- трима. Бях си вкъщи, явно че това са близки хора. Умувах кои може да са. Не познавах по пипането и действията им никого. Ако беше мъж ми, няма начин да не го позная. Не е и баща ми. Това са двамата мъже с които редовно правя секс. Беше минало около час, поне така си мислех. Реших да реагирам и да видя кои са. С доста висок глас казах:
Ако не светнете, ще се развикам! Няма да ме ебете на тъмно!
Тези в мен забавиха темпото, но не ме зарязаха, продължаваха да ме ебът. Не знаех какво следва, но хем исках да знам с кого съм, хем не исках да прекъсна удоволствието. Изведнъж светна. Бях напълно изненадана. Първо видях брат ми, после… О, Боже! Всички в стаята бяха едни от най добрите ни приятели, имаше и няколко роднини. Успях да кажа:
Уф! Сега е друго като Ви виждам. Насладата е по- голяма!
Продължихме в същото темпо. Оказа се, че оттатък има още хора. Не знаех колко са. Вече се говореше на глас, коментираше се, задаваха ми въпроси. Някой ме попита:
Гълташ всичко. Харесва ли ти?
Да! Обичам да се тъпча със сперма!
Стана малко весело и някой попита:
Само чиста сперма или искаш с нея и друго? Жена ми я обича и с някаква напитка.
Предпочитам я пюр- чиста!
Оргията завърши при първи лъчи, зазоряваше се. Някой каза:
Време е да поспи! Днес имат годишнина и трябва да е бодра.
Беше брат ми. Повиках го и му предложих да остане с мен.
Добре, само да ги изпратя.
Останахме сами в леглото. Попитах го:
Колко бяхте?
Колкото и миналият път, двадесет.
Зави ми се свят. Мислех за пет- шест до десет, но двадесет… Едно обаче бе от ясно по- ясно. Пет, десет или двадесет, какво значение след като е прекрасно усещането. Не знам съпругът ми каква роля играе във всичко това и попитах:
Мъж ми до колко е в играта? Нито миналият път, нито сега участва в оргията. Изобщо в течение ли е?
Да! Идеята някога бе негова и на мама. Беше проблем да се съберем толкова много само мъже. Освен това имахме едно на ум, че може да вдигнеш скандал и да развалиш и брака. По тази причина и той не участва физически тогава и сега.
Защо едва сега се сетихте да повторите?
Той искаше да го правим всяка година. Но нещата се развиха по друг начин. Ти не можеше. Бременност, после пък женски проблеми. Имаше и съмнения, че този път може предизвикаш голям скандал. Аз бях сигурен, че тогава ти е харесало много. Но мъж ти не позволи. Мисля, че ревнуваше, не бе сигурен в теб. Искаше да те подпита, някак да разбере. Но ти беше страхотно дискретна и мама каза: – щом не го е споделила, не я мъчете. Преди дни каза, че си умърлушена. Тогава мъж ти предложи да го направим, каквото и да стане. Всъщност ти не знаеш, че някога по същият начин са постъпили с мама. Но тя след случката веднага е говорила с татко и декларирала, че ако не и кажат какво и кои, няма да има сватба. Татко и отговорил: – тогава това никога няма да се повтори! На което мама отвърнала: – аха! Плашиш ме, а знаеш ли, че и без теб мога да събера много повече мъже да ме карат на караманьол? Но ако си го направил за да ме зарадваш и вдъхнеш вяра в бъдещият ни живот… може и да се замисля. Така татко и обещал всяка година на този ден да го повтарят. В по- късен период, някои от участниците по една или друга причина са изчезнали. И тогава са минали на по- тесен кръг. Аз също до скоро не знаех, но веднъж татко ми каза: – искаш ли да опиташ вкусът на онова от което си излязъл? Първо не загрях, но после се усетих, че може да има предвид мама. Вече бях се съгласил, но после адреналина едва не ме уби. Нямах търпение. После вече с мама си говорихме и тя ми сподели всичко.
Съпругът ми се прибра, завари ни в леглото. Нищо не каза. Брат ми се изнесе с уговорката, че ще се появи довечера. Готвеше се голям купон, който почваше от днес. Свекърва ми, мама, лелите и татковците се занимаваха с подготовката.
Попитах мъж ми, не му ли се иска да ме … Мълчеше, взе душ и се намъкна в леглото. Едва след четвъртия, петия оргазъм ме попита:
Как издържаш? Нямаш вид на жена през която са минали двадесет мъже по няколко пъти.. Имам чувството, че не си ебана от много дълго време. В момента си точно като не видяла кур. Знаеш ли… беше ми преминало от онзи случай в деня преди бракът ни. Тогава не участвах, сега пак. Това оставя в мен усещането, че без мен ти е по- добре.
Никой не ти е пречил да участваш. А усещането ти е в резултат на съмнения, нямаш доверие в мен. Караш ме да се чудя защо си го направил? Както и да е, решението е твое. Все пак не забравяй, че от онзи първи случай са минали двадесет години и аз съм все още до теб. Знам, глождите колко мъже са ме ебали след онзи случай. Познай!
Наеба ме и заспа. Ядосах се сериозно. До днес бях убедена, че не знае. Сега разбрах, че е знаел и е живял с мен без доверие. Станах и отидох при мама. Не ме свърташе. Исках да отменя юбилеят ни. Но мама и свекърва ми ме убедиха да не го правя. Наистина бе вече късно, гостите щяха да почнат да идват всеки момент. Седнаха и почнаха да смятат нещо. Накрая мама каза:
Да, 34. Ще има места за всички. Можем да пуснем и „томболата”.
Супер! – отвърна свекърва ми.
Не разбирах какво готвят и за какво говорят. Исках да попитам, но свекърва ми се обади:
А къде, ще…
Тук! – отвърна мама. Всичко ще е долу в павилиона, останалото тук. Колко от тях са мъже?
Пак се захванаха със сметки. Късно вечерта разбрах играта им. Бях чувала, но никога не съм участвала. Тези които са повод за празнуване, получават един телефонен номер. Трябва да го поканят и посочат къде. Така в един момент получих SMS с телефонен номер. Трябваше да изпратя поканата и местото. Така и постъпих. Отидох вкъщи и се съблякох гола. Не след дълго се появи не кой да е, а баща ми. С него имахме постоянна връзка. Наеба ме и се върнахме при гостите. Огледах се за съпругът ми. Беше се развихрил и разказваше нещо на мама и братовчед си. Получих следващият SMS и респективно подадох позивите. Тръгнах на там, минавайки край свекърва ми и казах:
Не е ли възможно да не идвам всеки път тук? Просто ми го пращайте там. До два и половина ме бяха ебали вече 11 мъже. Не бе същото както вчера и онзи път. Но бе нещо. Малко след 11 тия получих SMS: – Стой там и се зареди с енергия, всички мъже идват, твои са! Да появиха се и на светло ме почнаха. Чукането бе чудесно, но бройката беше по- малка. Появи се мъж ми. Докато ме ебеше попита дали съм доволна. Отговорът ми беше положителен, но отбелязах, че са малко мъже. Така премина Week- end’а. Отношенията със съпругът ми бяха не лоши. Но аз не бях доволна. Дразнеше ме недоверието му, страдах. Минаха около две седмици. Прибра се една вечер от работа и каза:
Душата, канени сме този Week- end в ранчото на брат ти. Какво ще кажеш?
Знаеш! На брат ми покана не бих могла да откажа! Ще разнообразим малко обстановката. А и ти ще се порадваш на жена му.
Така в петък вечер бяхме на ранчото на брат ми. Заварихме снахата гола да ни посреща. Заведе ме в спалнята ни. Появи се след нас и мъж ми. Ал- снаха ми каза:
Голи! Брат ти и аз организираме голо парти. Ще бъдат много.
В ранчото на брат ми има 29 спални и куп други помещения. Огромен салон, около 250м². Идеално обзаведен с теле стена и всички удобства за секс.
Там се влиза само бос и гол. Освен това домашните работници нямат достъп до този салон. По – късно вече бяхме в пълен състав. Малък проблем беше присъствието на други те жени. Но явно е имало уговорка, защото бях обладавана от всеки гост, брат ми и съпругът ми. Ето така влезнахме в синхрон със съпругът ми, но след 20 години. Не съм нимфоманка, но могат да ме ебът non- stop с дни. Другото което ми допадаше много, че всеки можеше да се празни в мен орално. А това е едно от любимите ми неща. Надявам се това да продължи до по- дълбока „старост”… Щастлива съм!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *