Моите две любови…2

>ПРОДЪЛЖЕНИЕ I:
На другият ден се срещнах с приятелката ми, дойде в нас към девет. Всичко бе ОК. Тя е просто бонбон. Мислил съм си, че трябва да я сложа в една стъклена кутия и само да си я гледам. Това дете бе прекрасно и днес пак е прекрасна. Независимо от всичко в главата ми изплуваше непрекъснато Корин. Споменът бе оставил в мен много силна следа. Минаха два месеца, вече лятото си отиваше, минах в хотела да пия нещо. Лиана беше там и ми каза:
– Знаеш ли кого видях? Онази дама, красивата, дето я качи горе. Сещаш ли се?
– Каза ли нещо, пита ли за мен?
– Не, само погледна в салона и бързо се изнесе.
Стана ми тъпо, разминали сме се. Можех да я видя, но случайността не бе на наша страна или по- точно моя. Два дни по- късно с малката ми приятелка по нейна молба тръгнахме за Монако. Там имам братовчед, който има магазинче за сувенири точно срещу двореца, жена му го дирижира. Някъде преди Монако ни спря френската жандармерия. Провериха ми документите и поискаха тези на малката. И тук възникна проблем. Тя имаше само здравната си карта, която се брои за официален документ. Когато видяха разликата в имената и възрастта и се заядоха. Казаха и да слезе от колата, а аз да се спасявам. Тъй като съм гражданин на херцогството решили да не си създават ядове с мен, но нея да я задържат. Не можех да я оставя в ръцете им. Щяха да я спукат от … и да я изхвърлят. Хванах я за рамото и я задържах в колата. Стана голяма разправия. Обвиниха ме в педофилия и се обадиха в центърът си за разрешение да ме задържат. Закараха ни в Ница в жандармерията. Един от офицерите, явно мислеше като мен и поиска адресът на малката. Обадиха се в тях и повикаха родителите й. При появата им щях да припадна. Едната гадина ме посочи и каза:
– Този я беше отмъкнал, но благодарение на колегите я спасихме.
Майка и ме погледна, това бе Корина и преди още бащата да си отвори устата, каза:
– Вие луди ли сте? Това е братовчед ми! Аз му казах да я вземе със себе си!
Настана суматоха. Възползвах се и казах:
– Явно някои от вас е решил да отиде в шомажа.
Тъпите агенти не знаеха какво да предприемат, но офицерът почна да се извинява. Беше побеснял, обърна се към мен и Корин, и каза:
– Много Ви моля, станала е голяма грешка. Някой колеги са доста праволинейни и се увличат. Свободни сте! Ако искате можете да подадете жалба.
Докато да му отговоря, Корин и съпругът се изпариха. Излетях бързо, опасявах се от скандал. Но всъщност тя ме чакаше, мъж й и приятелката ми бяха в колата им. Каза ми едно:
– Утре по същото време в хотела! – гласът и не търпеше отказ.
– Добре, право горе, знаеш къде.
Бях доста притеснен. След като установих, че Корин е майка на приятелката ми, доста се притесних. Все пак преживях нощта. На другият ден в посоченото време бях в познатият Ви вече апартамент. Напрежението ми беше повишено, не знаех какво ме очаква. Притеснението ми се покачи в момента в който я видях. Стоях малко като препариран, но за моя изненада от вратата скочи на вратът ми. И само след секунди бяхме един в друг. Не усещахме времето. Към 19 часа се усетих и поръчах вечеря. Останахме в хотела. Телефонът и звъня доста пъти, наложи се да го изключи. Аз пропуснах срещата с приятелката си и се наложи да се обадя, и да я лъжа. Разкъсвах се вътрешно и от факта, че съм лудо влюбен в Корин, а в същото време обичам приятелката си до полуда. Нямах представа как ще функционирам в бъдеще. Но едно беше ясно, не бих могъл без едната и другата! Откакто познавам Корин не съм погледнал друга жена. В главата ми за първи път настана такъв хаос, пълна какофония. Едва на другият ден към обед си тръгнахме. Попитах я:
– Ще се видим ли? Няма да ми изчезнеш пак?
– Ще се видим! Независимо от всичко!
– Още един въпрос- какво искаше да говорим първия път? Така и не разбрах.
Прегърна ме силно, целува ме и накрая каза:
– Аннетта… разбра вече, тя ми е дъщеря. Но разбрах, че не мога да направя нищо, когато те опознах. Разбрах, че не мога да повлияя на дъщеря ми, нито да се противопоставя на връзката Ви. Да не говорим, че самата аз потънах в теб.
– Разбирам, стана много сложно! Но нека ти кажа- никога няма да зарежа дъщеря ти заради никого! Няма да се откажа и от теб! Които, както иска да ме съди.
ПРОДЪЛЖАВА>

1 Comments

  1. директора на БАХУРНИЯ завод

    Дааа, красива история !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *