Сив октомврийски ден

Беше сив октомврийски ден, небето надвиснало над града всеки момент щеше да излее гнева си над забързаните минувачи. Като всеки понеделник, Диана бързаше за работа, понеже пак се беше успала. Алармата бе звъняла поне десет пъти преди да отвори окончателно очи и да види, че вече е 7,35 часа. Подтичвайки на високите, лачени червени боти, младата жена прехвърляше през ума си натоварения график за деня.

С напъни и безброй кафета предиобедът се изниза като любовник, чул прибиращия се по-рано от командировка благоверен. Диана имаше среща за обяд с приятелка в тяхното любимо бистро. Когато стигна на мястото, с учудване видя, че вътре е тъмно. Огледа се, почука и натисна дръжката на вратата. Беше отключено. Вече вътре, изтърси от мократата си коса дъждовните капки, потропа с токчета и се провикна:

-Ехо, има ли някого?

След секунди от склада зад бара се показа Стивън. Барманът, останал единствен в заведението. Поради липсата на електричество, всички други от персонала си бяха заминали.

_О, здравей, Стивън. Защо е тъмно, да не сте затворили по-рано?

-Здравейте, има проблем с вътрешната инсталация и няма да работим днес, избъбра със съжаление в очите, младия мъж.

Всеки ден, седмица след седмица той виждаше Диана, идваща на обяд в бистрото, с приятелка. Колкото и често да я поглеждаше, резултатът бе все един и същ. Винаги около нея пърхаха по няколко мъже, а той оставаше в сянката на костюмарите.

-Ако искате мога да ви приготвя готова супа и кафе, все пак има газ?

-Много мило от твоя страна, Стивън, но моля те, говори ми на ти. Идвам тук толкова често, че чувствам персонала като семейство.

-Добре, госпожице Ковалска. – усмихна се Стивън.

-Само Диана, Диди.

-Добре. Заповядай на някоя маса, поръчката идва.

-А, може ли някъде да се поизсуша.

-Няма проблем, но в тоалетната няма ток, заповядай отзад в склада, там има нужното и влиза светлина отвън.

Диана влезе в склада, поклащайки бедра, докато Стивън се зае да приготви супа и кафе.

В полутъмното помещение беше топло и уютно. Диана облиза устни и се огледа. Имаше мивка в отсрещния край, под малко прозорче. До него на рафт имаше кърпи. Докато търкаше рижата си грива, младата жена забеляза в единия ъгъл малко канапе. В този момент, реши, че е гладна за нещо друго, а не за супа. След пет минути, Стивън се показа на вратата.

-Кафето е готово, супата идва след минута. Заповядай в салона.

-Размислих за обяда. Не съм гладна вече, с тих и подрезгавял глас, отвърна Диана.

-О, ами съжалявам.

-А, аз не.

С тези думи, червенокосата изкусителка тръгна към него. Косата й, падаше на вълни почти до кръста, носеше къса черна пола, странен чорапогащник на малки зайчета. Две от общо четирите копчета на бялата и риза, запасана в полата, бяха разкопчани. Стивън си помисли, че днес е щастливия му ден, въпреки, че всички си тръгнаха, а той трябваше да остане за инвентаризация.

Диана бе стигнала до младия мъж, макар и не много висок, той бе мускулест, с прекрасни зелени очи и кестеняви коси. Тя прокара нежно опакото на дланта си по страната му, брадичката, врата, гърдите, стомаха и спря на косъм от издайническата издутина на дънките му. Стивън не чака втора покана. Притегли към себе си Диана и впи устни в нейните. Вкусът й, бе такъв, какъвто винаги си го бе представял. Сладък като екзотичен плод и упойващ като червено вино. Цялата бе студена и ухаеше на дъжд. С една ръка разкопча напълно ризата й, и най-после пое, с устни, розовото, търсещо връхче, в уста. Диана се изви и изстена. Ръцете й вече се намираха под кръста му, нежно стискайки тестисите и пениса му. С няколко крачки стигнаха до канапето, като при падането Диана остана отгоре. Без много да се церемони, тя вдигна полата си и яхна Стивън. Твърд и горещ, той навлезе в нея със силен тласък. Гърдите й се люшнаха напред и тя затвори очи. След малко Стивън сграби Диди за задника и я завъртя, така че да застане на колене и лакти. Влизайки в нея на задна, той зашава с пръсти по клитора й. В следващите двайсетина минути се чуваха само стонове и въздишки.Когато достигна върха, младата жена започна неволно да драска Стивън по гърдите, като в този момент и той бе отнесен от придошлия вихър на освобождението.

През една малка дупчица на стената, близо до вратата, Кристина, приятелката, с която имаше уговорка за обяд, Диана, гледаше завистливо. В й ума се въртеше само едно. Какво ли щеше да се случи, ако беше успяла да дойде навреме за срещата, или още по-рано, преди Диана?

Повъртя се разсеяно в заведението и реши, че ще влезе при тях. В това време Диана вече се бе облякла и на вратата се срещнаха.

-Здравей, скъпа, тръгваш ли?

-Да, обедната ми почивка свърши и трябва да бягам, отвърна Диана. Ти остани, Стивън ще те обслужи, подсмихна се тя и замина.

Кристина влезе в склада и видя мъжа изтегнат на диванчето, докато бавно разтрива пениса си.

-Аз ще получа ли такова обслужване, попита Крис, с надежда.

-Иска ли питане, отвърна надървения мъж.

Този път той бе решил да играе грубо. Съблече я напълно, хвана ръцете й, завърза ги една за друга и с въже я застопори към решетката на прозорчето. Обърната с лице към него, тя го гледаше с поизплашени очи. Стивън взе от съседната маса няколко пластмасови щипки и захвана с тях зърната на гърдите й. Подръпвайки всяка щипка подред, той разливаше вълни на болка и сладостно чувство, събиращо се в слабините на жената. От близката каса, Стивън взе една празна бутилка от бира и започна да я прокарва между двете бомби на жената, слизайки все по-надоло, през пъпа й. Стигайки до вече подмокрената путка на жената, той леко я приплъзна по срамните устни, размазвайки естествените й сокове. С въртеливо движение, той пъхна до средата бутилката в алчната й путка. Задвижи я напред назад с една ръка, докато с другата продължаваше да щипе подутите зърна на Критина. Блъскаше и блъскаше, докато видя как краката на жената омекнаха и тя се отпусна на въжето, с което бяха вързани ръцете й. Тогава младия мъж я обърна и паралелно с бутилката вкара целия си надървен кур в дупето й. Кристина хлъцна и опули очи. Стъклото и мъжкия член се търкаха едно в друго през тънката преграда, разтягайки до пръсване проходите на жената. След секунда с една жълта щипка захвана здраво и клитора на жената. С яко 10 минутно блъскане Стивън свърши с вик. Освестявайки се Кристина осъзна, че това е било най-дълбокия и незабравим оргазъм в живота й. Дали щеше пак да дойде в това бистро на обяд. Несъмнено, но може би след седмица, когато дупето вече не я боли.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *